Когато политическите лидери използват исторически метафори, те често рискуват да разкрият собствената си неподготвеност. Последният случай с изказването на Румен Радев за „приключилото време на кръстоносните походи“ предизвика остра реакция от страна на историка Александър Стоянов, който определя думите на държавника като проява на сериозна историческа неграмотност.
Основният проблем в аргументацията на Радев се крие в объркването между ролята на руската държава и църквата. Стоянов напомня, че освобождението на България е било политическо решение на руския император, а не на Руската православна църква. По-шокиращото е, че по това време в Русия дори не е съществувал патриарх, тъй като титлата е била премахната още от Петър I.
Относно самото понятие за „кръстоносни походи“, историкът пояснява, че тези военни кампании никога не са били насочени срещу православните християни. Дори трагичното превземане на Константинопол през 1204 г. не може да бъде определено като поход срещу Византия в смисъла, който се опитва да внуши премиерът.
Тази ситуация повдига сериозни въпроси за нивото на образованието на хората, които заемат най-високите постове в страната. Според Стоянов, липсата на исторически познания не е само индивидуален проблем, но и отражение на общата апатия в обществото, където политическите последователи често не изискват интелектуална подготовка от своите лидери.
В крайна сметка, подобни гафове не остават незабелязани на международната сцена. Когато България говори в Европа с исторически нелепи аргументи, това вреди на имиджа на страната и я представя в негативна светлина. Единственото решение, според анализатора, е завръщането към книгите и реалния интерес към миналото, за да се спре „излагането“ на държавата пред света.