В престижната „Златна книга на италианската аристокрация“ е вписана една необикновена фамилия, чийто корен отвежда директно към средновековна България. Родът Миструци ди Фризинга не просто претендира за благородническа кръв, а притежава официално признати доказателства, че произхожда от българския цар Самуил. В италианските държавни регистри генеалогията им започва с внушителния надпис „Империя на българите“, следван от името на владетеля, управлявал в епохата на епични сблъсъци с Византия.
Пътят на тази царска кръв през вековете прилича на сложен исторически лабиринт. След падането на Първото българско царство през 1018 г., наследниците на Самуил са отведени в Константинопол. Там византийските императори, в опит да опитомят българската аристокрация, ги интегрират в своя елит чрез династични бракове. Внучката на Самуил, Мария, се омъжва за влиятелния Андроник Дука, а тяхната дъщеря Ирина става императрица на Византия. Така българският ген се влива в най-могъщите византийски фамилии – Дука, Комнини и Ангели, които по-късно се свързват с италиански благороднически домове по време на Кръстоносните походи.
Ключова роля за легитимирането на тази връзка изиграват архивите на Ватикана. През 1955 г. изследването „Империята на българите“ разкрива документалните следи на Самуиловите потомци, които се установяват в италианския регион Фриули. Ватиканските библиотеки пазят педантични записи за всяко раждане и брак, които позволяват на фамилията Миструци ди Фризинга да докаже своя произход пред италианските власти. Днес наследници на тази линия са братята Грегорио и Андреа (починал през 2018 г.), тяхната сестра Свева и младият юрист Карло Миструци.
Един от най-драматичните моменти в тази история е опитът на фамилията да се свърже с България през 1956 г. Италианска делегация пристига в София с куфар, пълен с оригинални документи и ватикански архиви, готови да бъдат предадени на българската държава. Тогавашната комунистическа власт обаче проявява пълно безразличие към „царската“ тема, считайки я за идеологически несъвместима с режима. Ценните свидетелства за българското присъствие в европейската аристокрация са били на косъм от изгубване, преди изследователят Георги Тахов да им даде гласност десетилетия по-късно.
Връзката на цар Самуил с Европа не спира само до рода Миструци. Чрез разклоненията на византийските династии, неговата кръв тече във вените на Савойската династия, владетелите на Милано и дори в германския кралски дом Хоенщауфен. Дъщерите на византийско-български принцеси са ставали кралици на Бохемия, Кастилия и Испания, разнасяйки гените на охридския владетел из целия континент.
Днес наследниците на Самуил в Италия продължават да пазят паметта за своя корен. Андреа Миструци ди Фризинга, който прекара последните си години в Швейцария, често е споделял гордостта си от своя произход, а в личния му архив е открит дори музикален проект, посветен на България. Макар и далеч от Балканите, тези модерни аристократи са живото доказателство, че историята на средновековна България е неразривно свързана с голямото европейско семейство.