Словакия току-що предостави болезнен урок за всички либерални сили в региона. Референдумът, който трябваше да бъде политически триумф срещу правителството на Роберт Фицо, завърши с пълен провал. С едва 16,3% избирателна активност, гласуването бе обявено за невалидно, тъй като прагът от 50% остана недостижим.
В основата на инициативата стояха два ключови въпроса: премахването на доживотните финансови облаги за Фицо след покушението срещу него и възстановяването на специализираните антикорупционни структури, които бяха закрити от сегашната власт с аргумента, че така ще се бори корупцията.
Този сценарий е почти идентичен с политическата реалност в България. В Братислава „Прогресивна Словакия“ и коалицията на „Свобода и солидарност“ играят ролята на местните близнаци на „Продължаваме промяната“ и „Демократично България“. И двете групи залагат на една и съща стратегия, която в случая се оказа напълно неефективна, въпреки мощните кампании в социалните мрежи.
Резултатите разкриват стряскаща истина за т.нар. „либерален таван“. Оказва се, че подкрепата за тези идеи се ограничава до около 15% от населението – главно млади хора от ИТ сектора и средната класа в големите градове. Когато политиците излязат извън столиците, те откриват, че реалните проблеми на хората са далеч от правните детайли.
Избирателят в Източна Европа е изтощен от безкрайните обещания за съдебни реформи. Опитът за промяна на правосъдието, който се повтаря с години и в София, и в Братислава, се превърна в политически шум. Вместо реална промяна, хората видяха партийни назначения и задкулисни сделки, което доведе до пълно разочарование и отчуждаване.
Основният проблем е, че тези партии се дефинират чрез отрицанието. Те казват срещу кого се борят, но не предлагат конкретни решения за инфлацията, ниските доходи или колапса на здравеопазването. За един обикновен гражданин сигурността и стандартът на живот са много по-важни от юридическите спорове и борбата с конкретни политически фигури.
Докато реформаторите не проумеят, че времето за „битки срещу злото“ е приключило и е време за реална социално-икономическа визия, те ще останат затворени в своя електорален балон. Улицата може да е тяхна, но властта изисква много повече от простото противопоставяне.