Парадоксът на съвременните отношения между София и Скопие се проявява в една тревожна форма: докато държавното ръководство на Република Северна Македония води агресивна реторика срещу България, неговият премиер Християн Мицкоски печели от българския пазар. Именно това разследване е в центъра на новата инициатива на Фондация „Македония“, която цели да разкрие финансовите връзки на македонския лидер с нашето пространство.
Председателят на фондацията, Виктор Стоянов, обяви създаването на специална национална карта. Този инструмент ще визуализира бизнесите, притежавани от Мицкоски и неговия олигархичен кръг, които оперират в България. Става въпрос основно за дейности в сферата на транспорта и транспортните услуги, както и за търговия на дребно с хранителни продукти, концентрирани предимно в югозападните райони на страната.
Целта на този проект не е просто информиране, а активен граждански отговор. След публикуването на картата, Стоянов предвижда старта на общонационална кампания за бойкот на тези търговски обекти и услуги. Паралелно с това ще се насърчи подаването на сигнали към българските държавни институции, за да се провери законността и влиянието на тези активи върху регионалната стабилност.
Политическото напрежение се отразява и на улицата. Планираната за 21 юни блокада на три гранични пункта беше отменена, след като българското министерство на външните работи и посланикът ни в Скопие реагираха на ситуацията. Въпреки това, според Фондация „Македония“, това не променя факта, че в Северна Македония се води системна държавна политика на омраза, насочена срещу македонските българи и договора за приятелство от 2017 г.
Доказателствата за тази враждебност се виждат в конкретни случаи – от ареста на Ива Михайлова и палежите на дипломатически автомобили в Скопие, до съдебните процеси срещу българи за коментари в социалните мрежи. Тези факти, подкрепени и от доклад на Европейския парламент, подчертават синхрона между медиите и държавната администрация в Скопие при насаждането на антибългарски настроения.
Въпреки тежката ситуация, визията на Стоянов остава насочена към бъдещето, в което границите са отворени и излишни. Идеята е българите и македонците да могат да общуват свободно, за да разберат, че споделят общи корени, далеч от изкуствено създадената омраза, която се използва като политически инструмент от управляващите в Скопие.