В усамолението на хижата на Петрохан, Ивайло Калушев е създал своя собствен свят, в който киното е играло ключова роля. В стаята му, оборудвана с голям екран, т.нар. „рейнджъри“ са се потопявали в истории, които уж трябваше да ги вдъхновят и да ги сближат.
Списъкът с любимите заглавия е бил кратък, но емоционално силен. Филми като „Форест Гъмп“, „Зеленият път“ и „Предай нататък“ са били използвани за създаване на специфична атмосфера, която е обгрънвала последователите му в този изолиран район.
Тези подробности стават известни чрез Ралица Асенова, майката на Николай Златков. Тя разкрива как киното е било част от ежедневието в хижата, описвайки преживяванията там със забележителен захлас.
В същото време Асенова настоява, че истината около зловещата педофилска секта на Калушев е преисказвана и че фактите се манипулират, за да се промени общата картина от случилото се, защитавайки по този начин специфичния начин на живот в общността.