Преди седем десетилетия, на 23 октомври 1956 г., улиците на Будапеща се превърнаха в арена на една от най-драматичните глави в историята на Източния блок. Това, което започна като масово гражданско недоволство, настояващо за демократични реформи, свободни избори и край на чуждото военно присъствие, бързо ескалира в открит сблъсък срещу тоталитарната система.
Първоначалните искри на надежда, подхранени от временното изтегляне на съветските части от унгарската столица, бяха брутално загасени на 4 ноември. Москва реши да не допуска разхлабване на контрола и стартира мащабна военна операция, която удари по самото сърце на въстанието. Резултатът бе трагичен: хиляди жертви и масово бягство на над 200 хиляди души, търсещи спасение отвъд границите на страната.
Историческата равносметка показва, че събитията в Унгария нанесоха непоправими щети върху международния имидж на Съветския съюз. До този момент много леви интелектуалци на Запад гледаха на социалистическия експеримент с идеализъм, но насилието по улиците на Будапеща разруши тези илюзии.
Това беше моментът на пробуждане, който постави началото на дълъг процес на ерозия на съветския авторитет. По-късните събития, като Пражката пролет през 1968 г., само затвърдиха усещането, че режимът е неспособен на истинска реформа и се опира единствено на силата. Гласът на дисидентите, подкрепен от документираните престъпления, започна да звучи все по-силно, а всичко започна именно там – в димните облаци над Будапеща през есента на 1956 година.