В сърцето на София, далеч от потискащата атмосфера на родината си, Павел Таланкин разказва една история, която звучи едновременно абсурдно и трагично. Учителят и режисьор, удостоен с признание за документалния си филм срещу режима, днес живее в изгнание, но името му продължава да фигурира в официалните руски регистри. Той е един от „призраците“ на последната изборна кампания – човек, който физически не е в страната, но чийто глас е удобно предвиден от системата.
По време на разговор в българската столица, Таланкин споделя горчивия опит на своята майка, която открива името му в изборните списъци в малкия град Карабаш. Въпреки че всички знаят за неговото заминаване преди две години, чиновниците спокойно уверяват, че той е „на път“ и се очаква да гласува. Този епизод е само малка илюстрация на това, което Таланкин отказва да нарече демократичен процес, определяйки го по-скоро като добре режисирано представление без право на избор.
Философският поглед на учителя към руската история разкрива дълбоки корени на сегашното състояние. Позовавайки се на историка Тамара Еделман, той отбелязва липсата на римско право и западното разбиране за индивидуални права в руския генезис. Свободата, според него, е била само кратък и непознат полъх в море от царе, императори и партийни лидери, оставяйки обществото неподготвено за истинско самоуправление.
Най-болезнената част от разказа на Таланкин обаче е свързана с руското училище. Той описва как образователните институции се трансформират в места, напомнящи на мемориали или „леговища на серийни убийци“, изпълнени с паметни плочи и изкуствени цветя за загинали ученици. Примерът с 19-годишния Никита, завърнал се в ковчег, преди да е видял живота, е символ на една пропаганда, която Гьобелс би аплодирал от отвъдното.
Пропагандната машина не спира дотук. Новите закони принуждават студенти по медицина, като младата Маша, да се подготвят за задължителна служба в окупираните територии като Донбас. Страхът от нова вълна на мобилизация витае във въздуха, докато хората, парализирани от системата, продължават да плащат най-високата цена за амбициите на един човек.
Прогнозата на Таланкин за бъдещето на Кремъл е мрачна и категорична. Той вярва, че сегашният лидер ще държи кормилото на властта до самия си край, вярвайки в своята божествена предопределеност. За учителя, който се осмели да заснеме истината, пътят назад остава затворен, докато Русия не се освободи от оковите на собственото си минало и настояще.