Равенството на Левски срещу Ботев във Враца не беше просто поредният пропуснат шанс за победа. То бе болезнено напомняне, че когато футболът излезе извън рамките на идеалната игра, „сините“ се оказват в затруднено положение. Сякаш отборът на Хулио Веласкес е създаден да танцува по зеления килим, но се препъва, когато теренът се превърне в бойно поле.
Веласкес има ясна философия: контрол на топката, изграждане на атаки, търсене на свободни пространства и диктуване на темпото. Това е футбол, който радва окото и предполага майсторство. Но какво се случва, когато теренът е неравен, противникът е агресивен, а всяко единоборство е битка за оцеляване? В такива моменти, красивият футбол сякаш се изпарява, оставяйки след себе си само хаос.
Именно тук лъсва един от най-големите проблеми – липсата на „План Б“. Стилът на Веласкес не включва механизъм за „разваляне“ на мача, за превръщането му от футболен спектакъл в истинска схватка, когато обстоятелствата го налагат. А такива срещи, както добре знаем, се печелят не само с техника и тактика, а с характер, физическа издръжливост и способност да приемеш грозната, но често решаваща страна на играта.
Когато пасовете не вървят, когато съперникът те притиска и мачът става все по-физически, е нужен лидер. Някой, който да вдигне отбора, да каже: „Днес няма да играем красиво, днес ще спечелим с воля!“. За съжаление, в сегашния състав на Левски такива фигури липсват. Георги Костадинов вече е в ръководството, а Кристиян Димитров, който показа подобни качества, бе изгонен в друг ключов мач. Това оставя празнота, която се усеща най-силно в критични моменти.
Към тактическата негъвкавост се прибавя и факторът умора. Шампионатът не предлага само перфектни терени и удобни за игра мачове. Той е пълен с изпитания – сухи и неравни терени, напрежение, сблъсъци и противници, които нямат намерение да ти позволят да играеш своя футбол. Да, това също е футбол – може би не този, който феновете и треньорите предпочитат, но е част от реалността.
Засега Левски изглежда като отбор, който знае как да играе „своя“ футбол, но все още не е усвоил изкуството да побеждава, когато този футбол просто изчезне. Предизвикателството пред Хулио Веласкес и неговия тим е да намерят този липсващ „План Б“, да изградят отбор, който може да се адаптира, да се бори и да печели, независимо от условията, защото само така се става истински шампион.