Представете си, че крайът на една гигантска звезда не е просто тъмна бездна, а всъщност началото на нещо напълно ново. Досега ни учеха, че най-масивните небесни тела завършват своя път като черни дупки – места, където гравитацията е толкова силна, че нищо не може да избяга от тях.
Но какво ще стане, ако тази „смърт“ всъщност е акт на творение? Двама смели физици от Университета „Гьоте“ във Франкфурт, Даниел Ямполски и Лучано Рецола, предлагат една зашеметяваща алтернатива на традиционния астрофизичен модел.
Според тяхното изследване, публикувано в авторитетното списание Physical Review D, някои от тези колапсиращи звезди може да не се превръщат в черни дупки в класическия смисъл. Вместо това, те биха могли да станат „семена“, от които се разгръщат цели нови, миниатюрни вселени.
Тази теория променя фундаментално начина, по който гледаме на космоса. Тя предполага, че нашата собствена вселена може да е резултат от подобен процес, случил се в някое друго измерение или в по-голяма „родителска“ вселена.
Вместо точка от безкрайна плътност, която поглъща всичко на своя път, ние може би наблюдаваме портал към нов свят, който се разширява в собственото си пространство, недостъпно за нас.