В Брюксел се случи нещо необичайно – гласуването за новия Пакт за миграцията и убежището приличаше повече на стадионен протест, отколкото на стандартен законодателен процес. Скандиранията „Върнете ги обратно“ и „Срам за вас“, изпълнени в ритъма на хита на Queen, отекнаха в пленарната зала, подчертавайки дълбокия политически разлом в Европа по този въпрос.
Решението, прието с мнозинство от 418 гласа „за“ срещу 218 „против“, въвежда значително по-строги механизми за контрол. Най-дискутираният елемент е възможността държавите членки да създават центрове за връщане извън границите на Европейския съюз. Това вече не е просто теоретична възможност, а стратегия, която правителствата на Германия, Австрия, Гърция, Дания и Нидерландия вече разглеждат сериозно.
Новите правила не спират дотук. Законодателството предвижда разширяване на правомощията за задържане на мигранти. Лицата, които имат заповед за експулсиране, но откажат да съдействат на властите, се крият или представляват заплаха за сигурността, могат да бъдат задържани за период до две години. Освен това, органите по контрола ще имат право да извършват проверки по жилища и да изземват вещи, за да гарантират изпълнението на процедурите по връщане.
Критиците на пакта, сред които е и ирландският евродепутат Бари Андрюс, виждат в тези мерки сериозна заплаха за човешките права. Основното опасение е, че уязвими групи, включително непридручени деца, могат да бъдат изпратени в държави с съмнителни стандарти за защита, което би било „отвратително“ нарушение на базовите етични норми.
От друга страна, привържениците на реформата, представени от депутати като Реджина Дохърти, твърдят, че ЕС най-накрая създава „справедлива, но твърда“ система. Според тях това е единственият начин да се спре злоупотребата с процедурите за убежище и да се изгради ефективно, единно управление на миграционните потоци в целия блок.
Пътят до пълното прилагане на новите правила все още преминава през окончателното одобрение на държавите членки. След като това се случи, по-голямата част от разпоредбите ще влязат в сила незабавно, докато определени специфични мерки ще изискат година подготовка, преди да бъдат внедрени.