България предприема решителна стъпка към модерна и координирана инфраструктура, слагайки край на досегашната практика на работа „на парче“. С представянето на новия Национален инвестиционен портфейл, кабинетът обяви преход към единно управление на стратегическите проекти. Този нов подход цели да превърне обикновените ведомствени списъци в реални обекти, които да стимулират икономическия растеж и да подобрят регионалната позиция на страната ни чрез тясно сътрудничество между държавата и бизнеса.
Централно място в новата стратегия заема концепцията за „Вертикална свързаност“. Страната ни се позиционира като ключов възел в три основни трансевропейски транспортни коридора, свързващи Балтийско, Черно и Егейско море, както и по направлението Рейн – Дунав. Важен акцент в планирането е и военната мобилност, като изграждането на обекти с двойно предназначение не само ще повиши националната сигурност, но и ще отвори врати за допълнително европейско финансиране.
Анализът на текущото състояние обаче разкрива сериозни дефицити, особено по отношение на свързаността през река Дунав. В българския участък от 300 км функционират едва два моста, което е в рязък контраст с държави като Германия с нейните 34 моста, Австрия с 33 или дори Сърбия с 15 съоръжения. Преодоляването на тази изостаналост е обявено за абсолютен приоритет от министър Георги Пеев и неговия екип, за да се отпуши икономическият потенциал на Северна България.
Статистическите данни за текущата пътна и железопътна мрежа показват мащаба на предстоящата работа. В момента се модернизират едва 18% от пътищата по европейските коридори и около 31% от железопътните линии. Тревожен е фактът, че за над 1250 км от планираните трасета все още липсват дори базови екологични оценки, което налага спешни мерки за ускоряване на административните процеси и подготовката на обектите.
Тъй като европейските средства са недостатъчни за реализацията на всички мащабни идеи, държавата планира активно да привлича частния сектор чрез публично-частни партньорства и концесионни механизми. Този модел ще се прилага основно за проекти с висок приходен потенциал, където бизнесът може да внесе по-голяма оперативна ефективност и по-добро управление на риска. Целта е да се постигне устойчив баланс между държавния интерес и нуждите на пазара.
За да се елиминира тежката бюрокрация и административният порочен кръг, се предвиждат и радикални законодателни промени. Вместо тромавото последователно съгласуване на документи стъпка по стъпка, процедурите ще се движат паралелно чрез нова дигитална координационна платформа. Тази дигитализация трябва да осигури прозрачност и да утвърди мястото на България като предвидим, стабилен и свързан лидер в региона.