Вместо сълзи и скръб, в Бразилия сега цари истински гняв. Отпадането на националния отбор още в осминафиналите на Мондиала след поражението от Норвегия с 1:2 не предизвика тъга, а мощна вълна от ярост, насочена директно към футболната федерация.
Целият проект, изграден около Карло Анчелоти, се оказа нищо повече от пясъчна кула. Италианският специалист бе представен като спасител в най-критичния момент, но опитът да се сглоби успешен отбор за бързо време се провали с трясък. Това, което трябваше да бъде стратегия, се оказа прибързана операция, която не издържа на истинския тест.
Норвежките „викинги“ и по-специално Ерлинг Холанд бяха тези, които с жестока прецизност разрушиха бразилската илюзия. Двата гола на норвежкия нападател върнаха реалността в лицето на „селесао“, отбелязвайки едно от най-слабите им представяния от три десетилетия насам.
Анализирайки състава, става ясно, че грешките започват още от избора на играчите. Залагането на непознатото име Игор Тиаго в центъра на атаката, сериозните проблеми по крилата и критичният недостиг на плеймейкъри разкриха колко нестабилна е била структурата. Контузиите на ключови фигури като Лукас Пакета и Уели само подчертаха лошата подготовка и сглобяване на екипа.
Пътят до осминафиналите беше изпълнен с фалшиви сигнали. Мачът срещу Мароко беше ясен знак за проблеми, но победите над Хаити, Шотландия и организираната Япония създадоха погрешното впечатление, че нещата се нагласят. Всичко това се срина в момента, в който Холанд влезе в игра.
Най-големият провал обаче бе в лидерството. Късният гол на Неймар бе безсмислен, а поведението му, с което провокираше противника в най-критичния момент, остави феновете в недоумение. Нито той, нито Винисиус успяха да поемат отговорността и да изведат отбора си от бедата, което направи края на бразилското приключение бърз и болезнен.