Тази година овощните градини в Кюстендилско, известни със своята слава и качество, предлагат една тъжна и нетипична гледка. Вместо оживление и пълни касетки, по дърветата тежат презелели и напукани череши, които никой не планира да бере. Стопаните са изправени пред тежка дилема: да инвестират в прибирането на реколтата и да затънат в дългове, или да оставят труда си да изгние под слънцето.
Икономическата реалност за земеделците се оказва безпощадна. Изкупните цени, диктувани от преработвателните предприятия, са паднали до нива, които не покриват дори надниците на сезонните работници. Според производителите, наемането на берачи при сегашните условия е чисто финансово самоубийство. Ако тази тенденция се задържи, много от емблематичните за региона градини рискуват да бъдат окончателно изоставени.
Липсата на традиционните прекупвачи, които в минали години осигуряваха път на кюстендилската череша до пазарите в големите градове, е друг сериозен удар. Без тяхната намеса, качествената продукция остава изолирана в региона, без реален достъп до масовия потребител. Така плодовете, които биха могли да радват хиляди семейства, се насочват единствено към пулп и преработка на безценица.
Проблемът се корени и в изключително дългата верига от посредници, която стои между овощната градина и щанда в магазина. Докато крайният клиент плаща висока цена за килограм плодове, производителят получава едва трохи. Тази диспропорция убива мотивацията на фермерите и поставя под въпрос оцеляването на целия сектор в региона.
В търсене на изход от кризата, земеделските организации залагат на дигитализацията. Разработва се иновативна онлайн платформа, която има за цел да свърже директно производителите с търговските вериги и транспортните фирми. Идеята е да се елиминират излишните звена по веригата, за да може по-голяма част от печалбата да се връща при хората, които реално отглеждат плодовете.