Германия се сблъсква с болезнена реалност: търговският дефицит с Китай е достигнал стряскащите 89,3 милиарда евро за 2025 година. Докато вносът от Пекин расте, германският износ бележи сериозен спад, което превръща Китай в най-големия, но и най-проблемния партньор на Берлин.
Индустриалните гиганти в Германия вече не могат да мълчат. Организации като BDI и представители на машиностроителния сектор изпращат ясен сигнал към канцлера Фридрих Мерц: време е за по-твърда линия. Опасенията са, че държавните субсидии в Китай и изкуствено заниженият курс на юана създават условия за нелоялна конкуренция, която задушава европейското производство.
Дори автомобилният сектор, който дълго време заложи на сътрудничество, променя тактиката си. Асоциацията VDA вече обмисля подкрепа за по-високи мита върху китайските plug-in хибриди, за да спре навлизането на евтини алтернативи, подкрепени от Пекин, след като ЕС вече въведе подобни мерки за електромобилите.
На масата са и по-радикални инструменти на ЕС, които се очаква да бъдат обсъдени през октомври. Реч е за ускорени антидъмпингови процедури и по-строг контрол върху нарушенията, с цел намаляване на технологичната зависимост на Европа от китайското оборудване и ограничаването на свръхкапацитета в определени сектори.
Вътрешното правителство обаче е разцепено. Докато финансовият министър Ларс Клингбайл настоява за край на едностранните правила и въвеждане на изисквания за местно съдържание, министърът на икономиката Катерина Райхе предупреждава, че твърде агресивният курс може да се обърне срещу самите германци, които все още разчитат на китайския пазар за своите приходи.