Светът на глобалните финанси изгуби една от своите най-емблематични и обсъждани фигури. На 100-годишна възраст си отиде Алън Грийнспан – човекът, който в продължение на почти две десетилетия държеше кормилото на Федералния резерв на САЩ и чиито думи имаха силата да вдигат или сриват борсови индекси за секунди. Неговата съпруга, журналистката Андреа Мичъл, потвърди, че легендарният икономист е починал вследствие на усложнения от болестта на Паркинсон.
Грийнспан не беше просто централен банкер; той беше истинска попкултурна икона в света на икономиката. Наричан „Маестрото“ и „Оракула“, той наложи стил на управление, изпълнен с умишлена неяснота и математическа прецизност. Преди да се потопи в света на лихвените проценти, младият Алън е бил обещаващ джаз музикант, свирещ на кларинет и саксофон. Този творчески инстинкт по-късно се трансформира в способността му да „дирижира“ американския икономически растеж през едни от най-динамичните му периоди.
Неговият мандат започна с огнено кръщение през 1987 г., когато „Черният понеделник“ разтърси Уолстрийт. Грийнспан успя да овладее паниката, с което постави началото на дълга ера на доверие в неговата преценка. Той беше известен с маниакалното си внимание към детайлите – от статистиките за товарните вагони до часовете, прекарани в четене на икономически доклади в гореща вана. Именно той въведе термина „ирационално изобилие“, предупреждавайки за прекомерния оптимизъм на пазарите, макар и самият той по-късно да бе обвиняван в подклаждането му.
Въпреки бляскавата си кариера, наследството на Грийнспан остава обект на сериозни дебати. След напускането му през 2006 г. светът бе връхлетян от финансовата криза през 2008 г., която мнозина свързват с неговата политика на ниски лихви и вяра в саморегулирането на банките. С рядка за подобна фигура откровеност, той призна пред Конгреса, че е направил „грешка“ в предположението си, че финансовите институции могат сами да пазят интересите на своите акционери и стабилността на системата.
Дори в напреднала възраст Грийнспан не остана безучастен към съдбата на институцията, която ръководеше толкова дълго. Той активно защитаваше независимостта на Федералния резерв от политически натиск, противопоставяйки се на опитите за намеса в работата на неговите наследници. Неговият живот, започнал в Манхатън като математическо чудо и преминал през най-високите етажи на властта, остава като учебник по икономическа история – изпълнен с триумфи, но и с поучителни падения.