След цели две десетилетия на чакане и горчиви разочарования, столичният гранд Левски най-накрая успя да прекъсне една от най-тежките си серии в европейските клубни турнири. „Сините“ записаха дългоочаквана победа на националния стадион „Васил Левски“ – постижение, което убягваше на тима от златните години в началото на века. Този успех не е просто статистика, а емоционален рестарт за клуба на международната сцена.
За да открием последния триумф на тима на тази емблематична арена, трябва да се върнем далеч назад във времето – до 9 август 2006 година. В онази паметна вечер Левски сломи италианския Киево с 2:0, прокарвайки си път към историческото първо участие на български отбор в групите на Шампионската лига. Головете на Валери Домовчийски и Седрик Бардон тогава поставиха началото на една ера, но никой не подозираше, че следващата победа ще дойде чак след две десетилетия.
През изминалите 20 години националният стадион се беше превърнал в негостоприемно място за „сините“. Серията без успех включваше осем поредни домакинства, в които тимът записа шест поражения и две равенства. В този период феновете станаха свидетели на битки срещу европейски колоси като Челси, Барселона и Вердер Бремен, но и на болезнени моменти срещу отбори като финландския Тампере.
Дори в по-нови времена каръкът изглеждаше непоклатим. Въпреки силните игри и подкрепата на препълнените трибуни, Левски не успя да пречупи съпротивата на Айнтрахт Франкфурт и АЕК, завършвайки наравно, докато сблъсъците с АЗ Алкмаар и РБ Залцбург завършиха със загуби. Всяко следващо излизане на терена на „Васил Левски“ в Европа добавяше нов пласт към тежката историческа обремененост.
Интересен детайл от футболната митология е, че полските тимове често се оказват „удобната стълба“ за успехите на Левски на този стадион. Историческата справка припомня славни победи над Гурник Забже през 1970 г. и категоричното 3:0 срещу Шльонск през 1977 г. Настоящият триумф само потвърждава, че когато традицията и волята се срещнат, дори най-дългите негативни серии намират своя край.