Върхът Св. Никола е символ на българската смелост, но днес този символ буквално се руши. Паметникът на свободата, който трябва да стои като вечен пазител на нашата история, се превърна в тъжно доказателство за системното пренебрегване и административната апатия.
Гледката е плашеща за всеки, който се вгледа в детайлите: зейнали фуги, корозия, която бавно изяжда метала, и мухъл, обгърнал камъка. Природните стихии безмилостно атакуват структурата, а падащите отломъци стават все по-чест и опасен проблем, застрашавайки цялостта на монумента.
Шокиращото е, че този величествен обект не е виждал сериозна грижа от десетилетия. Последната значима реставрация датира още от началото на 80-те години, по времето на режима на Тодор Живков, което означава, че паметникът е оставен на волята на времето за почти четиримесечия.
Защо се стигна до това състояние? Отговорът се крие в безкрайния кръг от провалени обществени поръчки и административен хаос. Смяната на правителствата, постоянните избори и тежката бюрокрация превърнаха реставрацията в далечен призрак, който се отлага година след година без ясен край.
Общественото недоволство е закономерно и дълбоко. Когато административните пречки надделяват над националното достойнство, ние губим не просто камъни и бетон, а част от своята колективна памет и идентичност.