Последните аналитични данни от Института за изследване на войната (ISW) разкриват сериозна промяна в динамиката на фронтовата линия в Украйна. Според експертите, за периода от март до края на септември 2026 година, руските окупационни сили са отбелязали нетен спад в контролираните от тях територии, губейки близо 300 квадратни километра. Тези цифри подчертават трудностите, пред които е изправено руското командване в опитите си да задържи завзетите позиции.
Септември се оказва особено критичен месец за руската армия. Докато техните части са успели да напреднат в зони, обхващащи около 143 кв. км, в същото време са загубили контрол над внушителните 318 кв. км. Това води до негативен баланс от над 175 квадратни километра само в рамките на тридесет дни. Разликата в статистическите методи показва, че дори при по-консервативни изчисления, руското отстъпление е неоспорим факт.
Един от най-значимите успехи за украинската отбрана е свързан с мащабната операция „Вивалди“, провеждаща се в района северно от Лиман. Благодарение на стратегическото планиране и действията на 3-та армейска бригада, са освободени най-малко 147 квадратни километра. Този пробив е резултат от последователни усилия, които започнаха в предходните месеци, но достигнаха своята кулминация в есенните доклади.
Конкретните резултати на терен включват възвръщането на контрола върху ключови населени места като Шандръголове, Дерилове и Дробишеве. Тези селища, разположени северозападно от Лиман, бяха обект на ожесточени боеве, но в крайна сметка украинските сили успяха да изтласкат противника и да стабилизират новите позиции.
Освен териториалните загуби, цената на конфликта за Русия се изразява и в огромен брой човешки жертви. Данните за септември сочат за около 46 320 загуби в личен състав – убити и ранени. Ако тези числа бъдат окончателно потвърдени, септември ще се превърне в най-смъртоносния месец за руската армия от началото на 2026 година, като за трети пореден път месечните загуби надхвърлят прага от 40 000 души.
Институтът за изследване на войната уточнява, че методологията им включва както зони на пълен контрол, така и райони, в които противникът е проникнал, но не е успял да се укрепи трайно. Тези динамични промени на картата са ясно доказателство, че въпреки численото си превъзходство в определени сектори, руските сили изпитват сериозни затруднения в поддържането на инерцията си.