Политическото напрежение в България се задълбочава, като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отправя остро критични забележки към президента Румен Радев. Основен акцент е противоречието в дипломатическата линия на държавния глава – докато в Брюксел се съгласява с общите решения, у нас той изразява съмнения относно източника на атаките в Черно море. Борисов поставя под въпрос логиката, че трета страна може да оперира дронове и торпеда в региона, без това да бъде забелязано от големите сили и технологичните системи.
Икономическата картина, описана от Борисов, е мрачна, като той свързва глобалната рецесия с локални трагедии. Пример за това е град Враца, където затварянето на заводи е оставило хиляди хора без работа. Според него времето за разхилване на средства е приключило, като дори Франция се намира в състояние на технически фалит. Инфраструктурните проекти, които някога бяха завършени, днес стоят непроменени, но цената за тяхната поддръжка е скочила многократно за сметка на данъкоплатците.
В контекста на войната в Украйна и нарастващите рискове за сигурността, Борисов подчертава, че България има нужда от силен и опитен премиер. Според него само човек с подходящи контакти и доказана история може да предпази страната в този нестабилен свят. Той предупреждава, че заплахата от военен конфликт е реална, а прогнозите за дефицит на горива и скок в цените на дизела не са просто плашещи сценарии, а факти, които вече се случват в Европа.
По отношение на предстоящите президентски избори, лидерът на ГЕРБ е скептичен към настоящите кандидати. Той ги определя като твърде партийни и неспособни да обединят нацията или да изпълнят ролята на върховен главнокомандващ. Борисов смята, че единственият шанс за успех би бил издигането на независима фигура, подкрепена от всички демократични сили в център-дясно.
В заключение, Борисов прави остро сравнение между различни епохи на управление, определяйки настоящия стил на управление като „талибански“. Той твърди, че ако в миналото е господствало мълчанието, то днес властта се опитва да прикрие пропуските си с безкрайни оправдания, като вина за всичко се търси в наследството на предходните режими.