Представете си тишината, която настъпва, когато осем милиона гласове бъдат угасени едновременно. Точно това се случи в Харкив, където един руски удар превърна огромен книжен склад в пепелище, изтривайки безбройни страници от знанието и въображението.
Издателство „Ранок“, чийто склад бе целта, видя как в пламъците изчезват не просто стоки, а цял свят от детска литература, учебници и методически материали. Сред жертвите на огъня бяха и световни класици като Джордж Оруел, както и автобиографията на Барак Обама.
Трагедията има и български акцент. В пламъците загинаха и украинските преводи на поредицата за мотовете на Радостина Николова, което напомня, че културното наследство е общо и войната не щади никого, независимо от националността на автора.
Парадоксът на този удар е в неговата мотивация. Докато Русия го представя като отговор на атаки срещу складове на Wildberries, разликата е стряскаща: в руските обекти са се съхранявали стоки с двойно предназначение, докато в Харкив са изгорели единствено книги.
Това не е изолиран случай, а част от по-голяма и систематична стратегия. Само месец преди това друг удар край Киев унищожи 800 000 книги, а списъкът с разрушени музеи, галерии и църкви в Украйна продължава да расте.
Както подчерта директорът на компанията Виктор Круглов, това не е просто военна операция, а директен удар срещу образованието и културния код на една нация. Когато се унищожават книгите, се опитват да се изтрие паметта и бъдещето.