Мащабите на човешката трагедия в съвременния конфликт в Украйна достигат нива, които трудно могат да бъдат осмислени в контекста на модерната история. Последните анализи на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) разкриват стряскаща картина за състоянието на руските въоръжени сили. Според данните, общият брой на убитите, тежко ранените и безследно изчезналите руски войници е достигнал колосалните 1,4 милиона души, като само потвърдените смъртни случаи са не по-малко от 450 000.
За да разберем мащаба на тези цифри, е необходимо да направим историческо сравнение. Загубите на Русия в Украйна вече надвишават четирикратно общия брой на загиналите американски военнослужещи във всички конфликти след края на Втората световна война. Нещо повече, текущите жертви са девет пъти по-големи от всички загуби, които Съветският съюз и Руската федерация са претърпели в различни горещи точки по света от 1945 година насам.
Въпреки постоянните опити за мобилизация и набиране на нови кадри, математиката на бойното поле изглежда неумолима. Данните показват, че месечните загуби на руската армия в определени периоди варират между 30 000 и 34 000 души. В същото време темповете на попълване на редиците изостават, като средно на месец се привличат около 27 000 нови бойци. Този дефицит подкопава дългосрочната устойчивост на военните операции и поставя под въпрос способността за поддържане на интензивни настъпателни действия.
Един от най-значимите фактори за промяната в динамиката на войната е масовото навлизане на безпилотни летателни апарати. Благодарение на ефективното използване на дронове от страна на украинските защитници, съотношението на загубите се е променило драстично. Ако в по-голямата част от войната то е било в рамките на 2:1 или 3:1, то според последните доклади е достигнало шокиращите 8:1 в ущърб на настъпващите сили.
Парадоксално е, че въпреки огромния човешки ресурс, хвърлен в битката, стратегически пробив на фронта така и не се реализира. Напротив, наблюдава се тенденция към застой и дори отстъпление. През пролетните месеци руското командване се изправи пред неприятната реалност да загуби повече територия, отколкото е успяло да овладее, с нетен спад от около 400 квадратни километра за периода април-май.