В разгара на Студената война, когато надпреварата за технологично господство между СССР и САЩ е в своя пик, една фатална грешка превръща амбицията в пепел. На 24 октомври 1960 г. в космодрума Байконур се разиграва драма, която дълго време остава скрита в мрачните архиви на съветските секретни служби.
Всичко се случва в считани секунди. По време на подготовката на междуконтиненталната ракета Р-16, двигателят на втората степен се задейства преждевременно, докато машината все още е фиксирана на земята. Резултатът е катастрофален – огнен ад, който за мигове поглъща стартовата площадка и всички присъстващи в нея.
Трагедията е още по-тежка заради грубите нарушения на протоколите за безопасност. Маршал Митрофан Неделин, командващ стратегическите ракетни войски, присъства непосредствено до заредената ракета, което е било недопустимо. Заедно с него в пламъците загиват главният конструктор Борис Конопльов и десетки други специалисти, които не успяват да се измъкнат от обслужващите конструкции.
Анализът на случилото се разкрива една стряскаща истина: техническият дефект в схемата за управление е бил само върхът на айсберга. Огромен политически натиск за бързи резултати е принудил инженерите да пренебрегнат повреди и течове, превръщайки изпитанието в опасен хазарт с човешки животи.
Вместо да признае провала, съветското ръководство избира пътя на системната лъжа. Световната общественост е информирана, че маршал Неделин е загинал при самолетна катастрофа, а имената на останалите жертви са изтрити от историята за почти три десетилетия. Истината изплува на повърхността едва през 1989 г., когато мълчанието най-накрая е нарушено.
Макар ракетата Р-16 впоследствие да бъде приета на въоръжение през 1963 г., тя завинаги остава символ на високата цена, платена в името на идеологическото превъзходство. Байконур пази спомена за една вечер, в която технологичният триумф бе заменен от огнен паметник на човешката жертвеност.