Когато един спектакъл премине границата от 150 представи, той вече не е просто театрално събитие, а се превръща в жива история. Театър 199 „Валентин Стойчев“ се готви да отпразнува точно такъв триумф с постановката „Театър, любов моя!“, базирана на безсмъртния текст на Валери Петров. Това е празник на изкуството, който ще се състои на 15 септември от 20:00 часа.
В основата на заглавието стои философската идея за света като един огромен маскарад. Спектакълът ни напомня, че всеки от нас носи маска, която често прилича на лице, но крие зад себе си истинските, понякога уязвими сърца. Този „велик маскарад“ е вдъхновен от Шекспировата мисъл, че целият свят е сцена, а ние в него сме просто актьори, търсещи своята истина сред фалша.
Постановката е плод на емоционален и рискован творчески процес, ръководен от Касиел Ноа Ашер. Тя не е просто представяне, а интимна и съдбовно среща между четири забележителни жени: Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля и Стефка Янорова. Тяхното взаимодействие на сцената е изградено върху взаимно доверие, саможертва и дълбоко разбиране, превръщайки репетициите в истинско емоционално пътуване.
Визуалната и звуковата среда допълват тази магическа атмосфера. Пространството е създадено от Красимира Серафимова, а музикалният акцент е поставен от Емилиян Гацов-Елбиглас, с гласа на Силвия Станоева. Детайли като стъклото на Стефан Щерев и костюмите на tochka и Касиел Ноа Ашер довършват картината на един спектакъл, който говори директно до душата на зрителя.
Успехът на „Театър, любов моя!“ е доказан и с множество признания. Постановката е носител на наградата на публиката от Зимния театрален фестивал в Пловдив, както и на prestigioзната награда „Икар“ за поддържаща женска роля. Актьорският състав е отбелязан на националните фестивали във Враца и Шумен, а сценографията също е получила високо признание.
Този юбилейен спектакъл е едновременно празник и поклон към големите имена в българското изкуство. Той е посветен на Валери Петров, Крикор Азарян, Младен Киселов, Стефан Савов, Таня Масалитинова, Славка Славова и Валентин Стойчев, напомняйки ни, че театърът е единственото място, където любовта към изкуството може да победи смъртта.