В един свят, където икономическите ветрове се менят с главоломна скорост, решенията на централните банки са като компас в бурно море. Управителят на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка, Димитър Радев, наскоро даде ценен поглед върху сложната игра между инфлация, лихвени проценти и бюджетна стабилност. Неговите думи очертават една деликатна балансираща позиция, където всяко следващо движение е внимателно премерено и зависи от постоянно постъпващите икономически данни.
Септемврийското повишение на лихвените проценти от ЕЦБ не е краят на пътя, а по-скоро тактически ход, целящ да овладее инфлационния натиск. Радев подчертава, че въпреки липсата на широкообхватни вторични ефекти, които биха сигнализирали за спирала на цени и заплати, рисковете за инфлацията остават високи. Основният виновник? Продължаващият енергиен шок, който може да се окаже по-упорит, отколкото първоначално се предполагаше. Това поставя ЕЦБ пред предизвикателството да прецени дали енергийният шок ще остане изолиран, или ще се разпространи по-широко в икономиката.
Дилемата на централните банкери е ясна: да се действа достатъчно решително, за да се укроти инфлацията, без да се задуши икономическият растеж. Икономиката на еврозоната се оказа по-устойчива от очакваното, но тази устойчивост не е неуязвимост. Финансовите условия се затягат, разходите по заемите нарастват, а външната среда е пълна с несигурност. Всяко решение – дали да се увеличи лихвата отново, или да се направи пауза – ще бъде взето въз основа на три ключови елемента: инфлационни очаквания, динамика на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика, т.е. колко бързо и ефективно се отразяват решенията върху икономиката.
За България, като малка и отворена икономика, картината е още по-нюансирана. Радев изрично посочва, че адекватната фискална политика и поддържането на стабилни буфери са от критично значение. Подкрепата при външни шокове трябва да бъде временна и целенасочена, а не широкообхватна, за да не се подклажда допълнително търсенето и да не се изчерпват публичните финанси. Страната трябва да продължи прехода си към модел на растеж, базиран на производителност и висока добавена стойност, подкрепен от надеждни публични финанси и възстановени резерви.
В крайна сметка, посланието на Димитър Радев е за бдителност и адаптивност. Централните банки не са обвързани с предварително определен курс. Те ще продължат да вземат решения „от заседание на заседание“, базирайки се на най-новите данни и без да се ангажират с конкретна траектория на лихвените проценти. Това е сложен танц между търпение и готовност за действие, който ще определи икономическото бъдеще както на еврозоната, така и на България.