Кохезионната политика на Европейския съюз често е разбирана погрешно като форма на финансова помощ или дори „подаяние“. В действителност обаче тя представлява стратегически инструмент, от който печелят всички страни членки, превръщайки се в инвестиция в общото бъдеще на региона.
Пред България стои сериозно предизвикателство и едновременно с това огромен шанс. За периода 2028 – 2034 г. в рамките на Многогодишната финансова рамка на ЕС са заложени средства в размер на 23 млрд. евро, които могат да трансформират инфраструктурата и икономиката на страната.
Критично важно е българските власти да извлекат поуки от миналите грешки, особено тези, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Липсата на ефективност и грешките в управлението на средствата не трябва да се повторят, за да не бъдат загубени ценни ресурси.
Фокусът трябва да бъде върху мащабни и стратегически проекти. Тунелът под Шипка и магистрала „Черно море“ са примери за инфраструктурни начинания, които могат да получат подкрепа, стига да бъдат съобразени с новите приоритети на Брюксел.
За постигане на тези цели е необходима по-последователна работа с европейските институции. България трябва да използва по-активно и умно своите позиции в ЕС, за да гарантира, че планираните инвестиции ще бъдат реализирани успешно и навреме.