В тихия политически пейзаж на Велико Търново, в залата на Музея „Възраждане и Учредително събрание“, прозвуча въпрос, който разтърси основите на президентската кампания на Андрей Гюров. Вицепрезидентът Илияна Йотова директно посочи, че един от основните спонсори на кандидатпрезидентската двойка е свързан с голяма украинска фирма за производство на бойни дронове. Думите ѝ отекваха: „Войната се оказва много добър бизнес, включително и за част от политическата система в България.“
Публичните регистри бързо разкриват дълбочината на това твърдение. В центъра на вниманието е Калоян Данчев, дарител на шестцифрена сума, достигаща до 100 000 евро, а според други източници – до 80% от бюджета на кампанията, или около 300 000 евро. Данчев е едноличен собственик на българската фирма „Дженерал Чери интернешънъл“, регистрирана през 2025 г. и преименувана на името на водещ украински производител на FPV дронове, способен да произвежда над 100 000 системи месечно.
Още по-съществен е фактът, че в борда на българската „Дженерал Чери интернешънъл“ е вписан бившият премиер Кирил Петков. Тази връзка повдига сериозни въпроси за потенциални зависимости на бъдещ държавен глава. Каква ще бъде позицията на такъв президент по отношение на войната в Украйна, сигурността в Черно море и евентуалното въвличане на български войници в чужд конфликт, ако е финансиран от кръг, пряко свързан с оръжейната индустрия?
Бизнес империята на Калоян Данчев не се ограничава само до дронове. Тя включва десетки имоти край Бургас, както и скандален 10-годишен газов лиценз, получен от КЕВР за рекордно кратките 86 дни. Нещо повече, Данчев развива мащабен туристически бизнес в Мексико, генериращ близо милиард долара годишни продажби, а в негово съдружие с Линда Петкова, съпругата на Кирил Петков, е и фирмата „Елит естейтс груп ЕООД и ко“ КД.
Тези преплетени интереси създават мрачна картина. Ако такава мрежа от икономически и политически зависимости овладее президентската институция, тя рискува да се превърне в „личен офис на българо-украинските схеми на неолибералите“. Президентството може да стане чадър за газови поръчки, имотни далавери и оръжейни апетити, превръщайки България в частна фирма, обслужваща интересите на шепа милионери.
Въпросът за политическия морал, прозрачността и независимостта на институциите, които години наред бяха знаме на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, сега виси във въздуха. Къде е границата между законната финансова подкрепа и политическото влияние? И кой ще гарантира, че тя няма да бъде прекрачена? Защото, както всички знаем, безплатен обяд няма, и цената на тези дарения може да бъде платена от цялото българско общество.