Дори когато оръжията замлъкнат, морето продължава да крие опасности. Връщането на нормалния трафик през стратегическия Ормузки проток ще бъде бавен и мъчителен процес, основно заради наличието на около 80 минни капани. Тези „невидими пазители“ на конфликта превръщат всяко плаване в рискован gambit, който ще изисква месеци на специализирано разминиране, преди корабоплаването да се върне към предишните си нива.
Логистичният кошмар е осезаем. Според Такая Сога от японската компания NYK Line, корабоплаването в момента е притиснато до няколко изключително тесни коридора, разположени основно край бреговете на Оман и острова Ларак. Това ограничава движението до степен, при която дори при пълно прекратяване на огъня, обемът на трафика вероятно ще остане под половината от обичайните нива за дълъг период от време.
Мащабите на проблема надхвърлят регионалния спор, тъй като става въпрос за една от най-критичните артерии на световната икономика. През този проток преминават близо една четвърт от всички петролни доставки в света и около 20% от втечнения природен газ. Всяко забавяне в разчистването на пътищата е директна заплаха за енергийната стабилност на планетата.
Кризата е резултат от ескалацията, започнала на 28 февруари, когато САЩ и Израел започнаха военни действия срещу Иран. Конфликтът, включивший удари по Техеран и американски бази в целия регион – от Бахрейн и Йордания до Саудитска Арабия – доведе до драстичното решение на Иран да затвори протока за кораби, свързани с техните противници и техните съюзници.
В момента надеждите са фокусирани върху дипломацията. Подписаният през юни меморандум за разбирателство и последващите преговори в швейцарския Бюргенщок, посредничени от Доха и Исламабад, показват конструктивен напредък и създаване на технически консултации. Въпреки това, докато политиците постигат съгласие, мореплавателите ще трябва да се справят с реалността на заминираните води.