На 2 юли 1949 г. светът научава, че Георги Димитров е починал в московския санаториум „Барвиха“. Официалният медицински доклад посочва букет от тежки заболявания – от сърдечна недостатъчност до чернодробна цироза и диабет. Но зад тези сухи медицински термини се крие една от най-големите политически мистерии на епохата.
Докато официалната версия говори за естествена смърт, засекретени данни разкриват нещо стряскащо. Анализи на косата и мозъка на Димитров, проведени в МВР, показват нива на живак, които многократно надвишават нормата – близо 48 мг/кг при стандарт от 2,33 мг/кг. Тези факти насочват сериозните съмнения към възможно политическо отравяне, вероятно по заповед на самия Сталин, което опровергава слуховете за напреднал алкохолизъм или исхемична болест.
Процесът по запазване на тялото на „Вожда“ е бил истинска логистична и медицинска операция. Веднага след смъртта му, на 3 юли, е взето решение за балсамиране. В Москва експерти инжектират специални течности в крайниците, гърдите и корема, като дори пръстите на ръцете и краката са третирани, за да се предотврати деформирането им. За транспортирането до София тялото е увито в гумени бинтове и лепенки, за да се запази влажността на трупа.
Финалните щрихи по подготовката са направени в България, в двореца Врана. Под ръководството на прочутия проф. Борис Збарски, екип от специалисти работи в стая, която по-късно се превръща в спалнята на цар Симеон Сакскобургготски и царица Маргарита. Именно там се извършва последната фаза на балсамацията, преди тялото да бъде предадено на вечна почивка.
Резултатът от тези усилия е завършен за рекордно кратки срок от шест дни. На 10 юли 1949 г. е открит мавзолеят, който се превръща в идеологическо светилище на комунистическия режим. Докато властта обявява Димитров за „вожд и учител на българския народ“, в засание са изпращани неудобните за режима граждани, които се озовават в лагери.
Мавзолеят става част от строгия държавен протокол, приемайки делегации само от дружествени комунистически режими или страни от Третия свят, затвърждавайки политическата изолация на България по това време.