Откриването на изложбата „С дъх на билки – лечебни и магични“ в Етъра се превърна в неочакван повод за сериозна дискусия в научните среди. Директорката на Регионалния исторически музей в Кюстендил, д-р Веска Спасова, посрещна гостите по случай Еньовден с ритуали и заклинания, които обаче далеч не са част от традиционния български фолклор.
Оказа се, че „магичните формули“, използвани по време на събитието, са заимствани от художествените творби на Розмари де Мео, по-конкретно от книгата „Стопанката на Господ“. Тези текстове, представени като част от народната традиция, всъщност са съвременни интерпретации, които нямат място в сериозните етнографски изследвания, провеждани в България през последния век.
Реакцията на научната общност не забави. Д-р Георги Мишев, експерт по културно-историческо наследство и член на международното общество за етнология и фолклор, остро разкритикува подхода. Той определи думите на де Мео като „измислици“ и подчерта е недопустимо тези фантазии да се представят като автентично наследство пред публиката.
Случаят разкрива и интересен личен профил на д-р Спасова. Тя твърди, че освен научната си работа, притежава рядък дар за баене, предаден ú от стара лечителка. По този начин директорката на музея съчетава административната си роля с мистични практики, твърдейки, че може да лекува от „уплах и уроки“.
Разминаването между реалния фолклор и представения „заместител“ повдига въпроси за границата между художествената интерпретация и научната истина, особено когато тя е презентирана от институция, отговорна за опазването на историческата памет.