Представете си едно място, където границата между науката и мистиката се размива, а гласовете на древните цивилизации отново отекяват. В Националния археологически музей в София се откри експозицията „Забравените божества“, която ни отвежда на вълнуващо пътешествие през хилядолетията. Тук 213 редки артефакта разказват историята на вярата по българските земи, започвайки от първите стъпки на неолита и завършвайки с Късната античност.
Това не е просто изложба, а истинско разкриване на тайни. Доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, подчертава, че част от представените ценности са толкова редки, че остават непознати дори за тесните специалисти, а някои от тях се показват пред публиката за първи път. Музеят, който функционира като национален трезор с над милион предмети, предлага тук уникален прозорец към миналото, който иначе би останал скрит в архивите.
Защо човекът винаги е търсил божества? Проф. Емануел Мутафов от БАН разглежда митологията като опит на човечеството да намери ред в първичния хаос. Чрез тези истории и образи древните хора са се опитвали да се ориентират в света и да разберат своето място в него. Тази философска дълбочина прави експозицията не само историческа, но и емоционална, превръщайки я в истинско бижу, допълнено от специално издание-каталог.
Посетителите могат да се потопят в пантеон от забравени образи – от Великата богиня майка, пазеща плодородието на праисторическите общности, до величествените Зевс и Дионис. Тук се срещат и мистериозният Митра, както и легендарният Тракийски конник, олицетворяващи сливането на тракийските, гръцките и римските религиозни традиции.
Разгръщането на изложбата проследява еволюцията на духа: от първичните култове към природните цикли през бронзовата и ранножелязната епоха, до сложното взаимодействие между елинската и тракийската религия. Завършекът на пътуването ни отвежда към римската епоха и многообразието от култове, които са цветяли по тези земи.
Министърът на културата Евтим Милошев определя изложбата като вдъхновяващ микс от знание и мистика. Неговите думи напомнят, че значимите неща, колкото и дълго да бъдат погребани под пластовете на времето, винаги намират начин да оживеят отново, за да ни научат на отговорност към миналото и бъдещето.
