Зад затворените врати на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество се разигра един от най-важните дипломатически дуели напоследности. Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин прекараха 90 минути в интензивни разговори, опитвайки се да намерят изход от украинския кошмар. В тази стратегическа игра Анкара отново се позиционира като незаменим посредник, придружена от своите най-доверени хора – външния министър Хакан Фидан и ръководителя на разузнаването Ибрахим Калън.
Централният нерв на дискусията беше Черно море – територия, която за Турция е много повече от географски обект. Контролирайки Босфора и Дарданелите, Анкара балансира между сигурността и икономиката, особено що се касае до жизненоважния износ на зърно. Макар миналите споразумения да бъдат нарушени, турските дипломати продължават да търсят формули, които да гарантират безопасното корабоплаване в региона, доказвайки, че техният прагматизъм е един от малкото работещи канали за комуникация.
Турция не просто предлага помощ, тя предлага своя почва за мир. Истанбул отново е поставен на масата като идеалното място за нови преговори между Москва и Киев. Кремъл, в лицето на Дмитрий Песков, признава, че предложенията на Анкара идват постоянно и на различни нива. Това е опит за възраждане на духа от първите преговори след началото на войната, когато турската дипломация успя да събере враждуващите страни за директен диалог.
Реалността обаче остава сурова: мирният процес е почти „замразен“. Докато Русия настоява за оттегляне на Украйна от части на Донбас, Киев категорично отказва всякакви териториални отстъпки. В този вакуум дори Владимир Путин признава стагнацията, като намеква, че търси нови фигури в уравнението, включително екипа на Доналд Тръмп. Въпреки това, постоянният диалог между Ердоган и Путин остава един от малкото стабилни стълбове в една иначе разпадаща се архитектура от международни отношения.
Освен войната, двамата лидери не забравиха и прагматичните страни на съюза си. Икономическите проекти, като изграждането на АЕЦ „Аккую“, продължават да свързват двете държави, независимо от политическите бури. Турция остава уникален случай в НАТО – държава, която успява да поддържа директен телефон с Москва, без да прекъсва ангажиментите си към Запада, залагайки на ролята на „великия посредник“.