Европа се намира в опасна зона на комфорт, вярвайки, че сигурността ѝ е гарантирана от Вашингтон. Но разчитането на чужда помощ като единствен щит е стратегическа грешка. Време е да се признае, че рискът от голям конфликт с Русия не е просто теоретичен, а реална заплаха, която изисква незабавни и често непопулярни действия.
Модерната война вече не се води само с тежки танкове и огромни кораби. Днес евтините дронове и изкуственият интелект могат да неутрализират техника за милиони. Европа трябва спешно да се учи от украинския опит, където иновациите се раждат от необходимост. Вместо да се създават огромни субсидирани програми за остарелите гиганти в отбранителната индустрия, държавите трябва да заложат на предприемачи и гъвкави технологични решения, които имат приложение и в гражданския сектор.
Истинската уязвимост обаче се крие в критичната инфраструктура, която често се игнорира: подводните кабели, сателитните мрежи, финансовите системи и енергийната стабилност. Подготовката за криза не е просто събиране на запаси в домашните мазета, а изграждане на устойчиви вериги за доставки, които не зависят от потенциални противници.
Този психологически механизъм – да виждаме само това, което искаме – е познат и в света на бизнеса. Когато се вярва сляпо в един успех, често се игнорират червените флагове, докато не стане твърде късно. По същия начин Европа е игнорирала ерозията на своя военен капацитет след Студената война, разчитайки на оптимизма, че мирът е вечно състояние.
Парадоксът е, че единственият начин да се избегне война е да се бъдеш напълно готов за нея. Когато противникът види реална сила и сериозна подготовка, вероятността от агресия намалява. В противен случай оставаме с една единствена, но фатална стратегия: надеждата.