Растежът на българската икономика ще се ускори вероятно до 2,9% (+0,5% спрямо 2024 г.). Основни двигатели на това ускоряване ще са продължаващото високо вътрешно търсене, нарастването на износа, стабилизирането на инвестициите и ефектите от някои реформи, подобряващи бизнес средата.
Вътрешното търсене ще остане високо, предвид заложеното в проектобюджета за 2025 г.: увеличение с 15,4% на минималната работна заплата, увеличение на заплатите в публичния сектор между 10-34%, което ще доведе до
повишаване на средната работна заплата
и в частния сектор, индексиране на пенсии с 8-9%, както и все още достъпните кредитни условия на търговските банки. Пазарът на труда ще остане обтегнат, което ще влияе на темпа на нарастване на брутната средна работна заплата (вероятно 4% безработица).
Инфлацията ще окаже допълнителен ефект, подкрепящ търсенето, предвид очаквания годишен спад от 2,3% и така ще увеличи покупателната способност на нарастващите доходи. Ще остане инфлацията на услугите, но също така и някои данъчни мерки, които засягат бързооборотните стоки, като ДДС и акцизи.
Инвестициите
ще бъдат стимулирани основно от намаляващата инфлация и повишеното външно търсене. Има вероятност да се получат средства по второ и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Пълноправното цялостно членство на България в Шенген може да стимулира и известно нарастване на ПЧИ. Положителен конвергентен доклад за членство в еврозоната дори и от 2026 г. също би имало незабавен ефект върху ПЧИ.
Фискалният дефицит ще остане висок (около 3%) поради бюджетната експанзия на заплатите в публичния сектор, издръжката на ведомствата, определени публични инвестиции и разходите за пенсии. Външният дълг ще остане контролируем (24-24,5%), но нарастващ в номинална стойност в условията на демографско свиване.
Най-висок риск
в прогнозата представлява влошаване на дефицита по текущата сметка и търговския баланс с тенденция за негативно задълбочаване в периода 2025-2028 г. – заради слабия капацитет за иновации, водещ до ниска производителност на труда и нисък експортен потенциал.
Повишеният геополитически риск и структурните промени, свързани основно с дигиталната трансформация, ще се отразят негативно на европейската икономика. Енергоемките отрасли и автомобилната индустрия ще бъдат засегнати, а това ще даде отражение върху българската икономика, включена в тези вериги на доставки на европейски производители. Новите тарифни и имиграционни политики на САЩ вероятно ще доведат до определени
смущения в световната икономика
но и на икономиката на ЕС. Това отново ще засегне част от българските фирми, свързани с вериги на доставки за европейски производители. Фискалната консолидация в големите икономики на ЕС ще продължи, като това ще бъде друг фактор, който ще ограничи растежа през годината. Икономиката на ЕС ще отбележи постепенно възстановяване на растежа с 0,9% при консенсус за очаквания от 1,2%.
За да повишим производителността и базата за растеж на българската икономика, трябва да подобрим усилията за образование и развитие на умения, да намалим прекалено силните ограничения за бизнес инвестициите и да се справим със структурното нарастване на недостига на работна ръка.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: https://economic.bg