Трагичната вест за внезапната смърт на Илиян Филипов, президент на футболен клуб „Ботев“ (Пловдив), разтърси не само спортните среди, но и близките му. На 53 години, бизнесменът бе покосен от куршуми в ранните часове на 30 септември в Пловдив, оставяйки след себе си въпроси и безутешни сърца. Докато разследването за умишлено убийство продължава, дъщерите му, Николета и Александра, проговориха за човека, който стоеше зад публичния образ – техния баща.
Александра споделя една особено мъчителна подробност – последните думи на баща ѝ към нея: „Лека нощ, миличка, до утре.“ Утрето дошло, но него го нямало. Тя описва баща си като „извънземен“, недостижим пример още от детството, човек, който я е учил на ценности като труд, справедливост и сигурност. Неговата гордост е била най-голямата ѝ награда, а одобрението му – водеща светлина във важните житейски решения.
Далеч от прожекторите на бизнеса и футбола, Илиян Филипов е бил и друг човек – обичащ да пее, да се разхожда из гората, наслаждаващ се на семпли удоволствия като филия с масло и чубрица, билков чай и кафе с много мляко. Александра рисува портрет на неуморен дух, който работи непрестанно, мисли и търси решения, спи малко и се храни рядко. За него „спокойствието“ е било да не почива, да е винаги в действие, намесвайки се при несправедливост и помагайки на хората без значение кои са те. Въпреки признанието, че и той е допускал грешки, дъщеря му му прощава, разбирайки субективността на справедливостта.
Подобно разтърсващо послание отправя и Николета, благодарейки на баща си не само от свое име, но и от името на всички, на които е подал ръка. Тя подчертава, че макар мнозина да са го харесвали или да са му се възхищавали, малцина са го познавали истински. За Николета той остава човекът, който е вярвал в мечтите ѝ дори когато самата тя се е съмнявала, превръщайки ги в реалност. Той е бил нейната най-голяма опора, пример и вечен вярващ в нейните възможности.
Болката от загубата е осезаема в думите на Николета, която ще страда най-много за малките, ежедневни моменти – разговорите за изминалия ден, гласа му, съветите му и простото знание, че той е там. С обещанието да живее така, че да го кара да се гордее, да преследва мечтите си и да пази всичко, което ѝ е дал, тя се сбогува с любимия си баща. Междувременно, органите на реда продължават да работят по случая, провеждайки разпити, експертизи и изземвайки доказателства, в опит да разкрият цялата истина зад тази трагедия.