През изминалата седмица съдебните зали в Лос Анджелис станаха арена на нов етап в дългогодишната борба за възстановяване на културни ценности, заграбени от нацисткия режим по време на Втората световна война. Юридическите екипи, представляващи наследници на жертви на Холокоста, вдъхнаха нов живот на стари искове, възползвайки се от ключови законодателни промени.
Оптимизмът на ищците се крепи на два важни стълба: нов закон, приет в Калифорния през 2024 г., и федералният акт HEAR (Holocaust Expropriated Art Recovery), подписан от президента Доналд Тръмп през април 2025 г. Тези разпоредби премахват досегашните пречки пред делата, като блокират възможността за отхвърляне на исковете поради изтекла давност или формални правни несъответствия, които досега защитаваха музеите.
Едно от водещите дела е насочено срещу Мемориала „Аушвиц-Биркенау“. Наследниците на Дина Готлибова Бабит настояват за връщането на серия акварели, нарисувани от нея по принуда по време на престоя ѝ в лагера. Въпреки че от музея аргументират отказа си с историческата значимост на творбите като доказателство за престъпленията на Менгеле, семейството вижда в това въпрос на морална реституция.
Паралелно с това, Еврейската федерация на Лос Анджелис и Даниел Грицман предприемат действия срещу музея „Нортън Саймън“ в Пасадена. Спорът е за диптиха „Адам и Ева“ на Лукас Кранах Стари – произведение, което е било част от колекцията на Жак Гаудстикер, преди да бъде конфискувано. Ако съдът се произнесе в полза на ищците, евентуалните средства от продажбата на картината ще бъдат насочени директно към подпомагане на оцелели от Холокоста в региона.
Този развой в съдебната система на Калифорния поставя прецедент, който може да принуди големи институции да преразгледат произхода на своите колекции. Правните експерти смятат, че новата законодателна рамка окончателно поставя справедливостта над бюрократичните формалности, които десетилетия наред са възпрепятствали връщането на отнетото изкуство на неговите законни собственици.