В суровите албански планини, където традициите тежат повече от скалите, животът на шестнадесетгодишната Бекиа е предрешен от волята на баща ѝ. Принудена да влезе в брак с мъж от собственото си село, тя се озовава в безнадеждна ситуация, в която единственият изход е пълното отричане на собствената ѝ същност.
В нощта преди сватбата се случва неочаквано обръщане на съдбата. Бекиа успява да разтрогне годеника си и взема едно радикално решение, опирайки се на архаичните патриархални закони на региона. Тя избира да се отрече от женствеността си и да приеме идентичността на мъж, променяйки името си на Матя. Това не е просто смяна на име, а отчаян опит за оцеляване и борба за свобода.
Цената на това освобождение обаче е стряскаща. Решението на Матя предизвиква катастрофален разпад на семейните връзки и води до смъртта на баща ѝ. Свободата, която тя извоюва, е изградена върху руините на нейния дом и пълното отчуждение от близките ѝ.
След изтичането на петнадесет години, тежестта на скритата тайна става непоносима. Матя вече не може да живее в лъжа и се отправя на емоционално пътуване към България. Целта ѝ е да открие брат си, който живее в изгнание, и да се изправи пред спомените от детството си.
Тази история, разказана чрез ролята на Алтеа Лазай в „Остайница“, е дълбоко проучване на идентичността и жертвите, които човек е готов да направи, за да бъде господар на собствения си живот. Пътуването на Матя е опит за събиране на разпилените части от душата ѝ и търсене на изкупление в свят, който рядко прощава отклонението от правилата.