Представете си, че кръвта на един от най-великите български владетели – цар Самуил – тече и до днес във вените на италиански аристократи. Това не е легенда, а исторически доказан факт, който години наред е бил забулен в тайна. В сърцето на Италия, членове на благородническата фамилия Миструци ди Фризинга гордо носят наследството на Самуиловия род, чието съществуване е било потвърдено от архивите на Ватикана и официално признато в италианските генеалогични регистри.
Доказателствата за тази удивителна връзка са събрани още през 1955 г. в проучване, озаглавено „Империята на българите“ (L’Impero dei Bulgari). Самата фамилия Миструци ди Фризинга е вписана в престижната „Златна книга на италианската аристокрация“ (Libro d’oro della nobiltà italiana), което изисква неоспорими, научно проверени исторически документи. Генеалогичната им таблица започва директно с надписа „Империя на българите“ и името на цар Самуил – SAMUEL + 1014 986 ZAR DES BULGARES, следван от сина му Гаврил Радомир и внучката Мария.
Пътешествието на Самуиловата кръв е дълго и изпълнено с превратности. След падането на Първото българско царство през 1018 г., голяма част от царския род е преселена в Константинопол. Там, чрез стратегически бракове с византийския елит, българските наследници се интегрират. Внучката на Самуил, Мария, се омъжва за влиятелния Андроник Дука, чиято дъщеря Ирина Дукина става императрица на Византия, омъжвайки се за Алексий I Комнин. Така Самуиловата кръв се влива в най-могъщите византийски династии – Дука и Комнини, а по-късно и Асеневци.
Чрез разклоненията на тези династии и бракове с европейски благородници по време на Кръстоносните походи, Самуиловата линия достига до Североизточна Италия, в региона Фриули. Именно там, чрез дъщеря на име Елена, родът се установява трайно, свързвайки се с владенията на епископите на Фризинга, което дава и името на благородническата фамилия – Миструци ди Фризинга. Днес преки наследници на тази забележителна линия са братята и сестрата Андреа, Грегорио и Свева Миструци ди Фризинга, както и синът на Андреа – Карло Миструци.
Любопитен е фактът, че през 50-те години на миналия век граф Карло Миструци ди Фризинга пристига в София с италианска делегация, носеща ценни документи от Ватикана и Рим. Целта им е била да споделят откритието си и да съберат допълнителни данни от български учени. За съжаление, тогавашната комунистическа власт, обзета от идеологически ограничения, посреща откритието с пълно безразличие. Едва години по-късно, благодарение на българския писател и журналист Георги Тахов, случаят придобива публичност у нас.
Ролята на Ватикана в разкриването на тази история е ключова. Църковните архиви, съхранявани с педантична точност, документират всяко раждане, брак и смърт в аристократичните семейства. Именно там екип от историци и генеалози успява да открие автентичните документи за династичните бракове, свързващи Самуиловия род с италианската аристокрация. Това не е изолиран случай – кръвта на българския цар тече и във вените на други могъщи европейски династии, включително Савойската династия, Висконти, Делла Торе и дори германския дом Хоенщауфен, чрез бракове с византийски принцеси, носещи български гени.
Андреа Миструци ди Фризинга, починал през 2018 г., до края на живота си поддържал връзки с България, гордеел се с произхода си и пазел семейните документи. Синът му Карло, юрист и експерт по аристократично право, продължава да пази тази уникална история. Макар днес фамилията Миструци ди Фризинга да е единствената с документално заверено родословие, започващо директно със Самуил, неговата кръв продължава да свързва стотици европейски аристократи с далечната и славна българска история.