Когато науката се превърне в акт на любов към миналото, тя спира да бъде просто събиране на факти и се превръща в духовно пътешествие. Именно това усещане изпълни залата „Зимна градина“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН на 9 юни 2026 г., където бе представена най-новата книга на проф. д.и.н. Гатя Симеонова – „Гологанов и сие“. Трудът, появил се под покрівността на издателство gabriell-e-lit, не е просто академично изследване, а опит за възстановяване на изгубени нишки от нашата културна памет.
В центъра на вниманието е една от най-интригуващите и дискутирани теми в българската история – произходът на „Веда словена“. Проф. Симеонова ни води през сложните пътеки на събирането на тези словесни съкровища, анализирайки ролята на Иван Гологанов. Чрез богат архив и критичен поглед, авторката разкрива как в родопската помашка общност са функционирали механизмите на доверието и предаването на знанието, превръщайки книгата в истинско огледало на човешките взаимоотношения в името на културата.
Събитието се превърна в мост между поколенията, събирайки утвърдени учени и млади изследователи в атмосфера на взаимно уважение. Този диалог подчерта했고 колко е важна приемствеността в хуманитарните науки. В знак на признателност за нейния половинвековен принос, проф. Симеонова получи поздравителен адрес от колегията на ИЕФЕМ – БАН, подписан от доц. д-р Мила Маева, който подчертава нейната отдаденост към теренната работа и архивите.
Освен официалната част, премиерата провокира дълбоки дискусии за методологията на съвременната фолклористика. Темите от книгата излязоха извън стените на института, намирайки отзвук и в националния ефир, както и в специализирани издания като списание „Картини с думи и багри“, където трудът е разгледан в по-широк научен контекст.
Мисията на издателство gabriell-e-lit, отразена в това издание, е да поддържа жива връзката между традицията и съвременността. „Гологанов и сие“ е доказателство, че търсенето на истината няма възраст, а истинският изследовател остава вечно млад в своя стремеж към открития. Книгата е жест към българските корени и към всички, които вярват, че знанието е най-висшата форма на памет.
В крайна сметка, това представяне не беше просто литературна премиера, а празник на интелектуалната щедрост. То ни напомни, че културата живее там, където има споделена отговорност към наследството и смелост да се търси истината в дълбините на времето.