Енергийната зависимост отдавна е гореща тема в отношенията между Европа и Русия, но последните събития я превърнаха в истинска политическа и икономическа шахматна игра. Докато Брюксел твърдо върви към пълно прекратяване на вноса на руски енергийни суровини, Москва продължава да настоява, че вината за прекъснатите връзки е изцяло на Стария континент. Но каква е реалността зад тези взаимни обвинения и защо, въпреки всички забрани, руският газ все още намира път към европейските пазари?
Руският президент Владимир Путин категорично отрича обвиненията, че страната му е използвала енергията като политическо оръжие или е ограничавала доставките. Според него, Европа сама е взела решението да се откаже от сравнително евтините руски петрол, газ, въглища и уран, като дори продължава да планира разширяване на забраните. От друга страна, Европейският съюз е категоричен, че именно използването на енергийните доставки за политически натиск е довело до решението му да намали и в крайна сметка да прекрати зависимостта си от руските изкопаеми горива. Това е фундаментално разминаване в наративите, което оформя настоящата енергийна политика.
В отговор на геополитическите промени, Европейският съюз предприе конкретни стъпки. На 26 януари 2026 г. беше приет регламент за поетапно прекратяване на вноса на руски природен газ – както по тръбопроводи, така и под формата на втечнен природен газ (LNG). Тези правила влязоха в сила от 18 март, но с предвидени преходни периоди. За краткосрочните договори забраната вече действа – от 25 април за LNG и от 17 юни за тръбопроводните доставки. По-дългосрочните ангажименти ще бъдат прекратени по-късно: вносът на руски втечнен газ по дългосрочни договори трябва да спре до 1 януари 2027 г., а на тръбопроводен газ – до 30 септември 2027 г., с възможност за удължаване до 1 ноември 2027 г. при специфични условия.
Въпреки амбициозните планове и действащите ограничения, руският природен газ все още играе значителна роля на европейския пазар, покривайки около 12% от общото потребление. Още по-изненадващо е, че през първите пет месеца на 2026 г. е отчетен ръст в доставките: 7% увеличение на тръбопроводния газ и 11% на LNG спрямо предходната година. Този парадокс се обяснява с няколко фактора: ускорени доставки преди влизането в сила на по-строгите забрани, промени по съществуващи договори, пренасочване на количества, които преди са били предназначени за други пазари, както и международни събития като напрежението около Ормузкия проток, подтикнало европейските купувачи да осигурят алтернативни количества.
Някои европейски държави все още разчитат на руски газ по дългосрочни договори. Испания, Франция, Белгия и Нидерландия продължават да получават руски LNG, докато Унгария, Словакия и Гърция поддържат тръбопроводни доставки. Важно е да се отбележи, че благодарение на свързаната европейска газова мрежа, газът невинаги се консумира в държавата, през която влиза в ЕС, което усложнява проследяването на крайното потребление. Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) очаква, че най-съществените промени ще настъпят през 2027 г., когато окончателните забрани по дългосрочните договори ще влязат в пълна сила. Дотогава енергийната карта на Европа ще продължи да се прекроява, докато континентът се стреми към пълна енергийна независимост.