Представете си ситуация, в която притежавате активи на стойност милиони, но не можете да похарчите нито цент от тях. Това е абсурдната реалност за всеки, който реши да открадне шедьовър на Пиер-Огюст Реноар. Макар пазарната цена на тези творби да е астрономическа, в момента, в който те бъдат отбелязани като „откраднати“, тяхната ликвидност изчезва почти мигновено.
Скорошен инцидент в музея в Кань-сюр-Мер на Френската Ривиера е перфектната илюстрация на този парадокс. Група добре екипирани престъпници нахлуват през разбит прозорец и задират четири картини. Иронията е, че два от шедьоврите – „Портрет на мадам Пишон“ и „Коко чете“ – са открити изоставени в градината на музея. Изглежда, че дори в разгара на адреналина, извършителите са усетили тежестта на това, което са взели.
В неизвестност остават „Портрет на мадам Колона Романо“ и „Млада жена на кладенеца“. Общата стойност на плячката е оценена на около 9 милиона евро, но за професионалния криминален свят тези платна се превръщат от актив в товар. Публичната продажба чрез аукциони е невъзможна, тъй като би привлекла незабавното внимание на полицията и международните институции.
Защо изкуството е по-трудно за „осребряване“ от бижутата? Отговорът е в самата природа на обекта. Златото може да бъде претопено, а скъпоценните камъни – извадени и преработени в нови изделия. При една картина на Реноар обаче стойността се крие в автентичността, историята и цялостта на платното. Разрязването му не улеснява продажбата, а просто унищожава произведението.
Тогава каква е логиката на тези кражби? Според експерти по криминология и частни детективи, подобни произведения се превръщат в „карти за безплатно излизане от затвора“. Те се използват като разменна монета за договаряне на по-лека присъда, за искане на откуп от държавата или като средство за плащане в дълбоките нива на подземния свят, където легалните пари не съществуват.
В крайна сметка, крадците на изкуство често са хора, които са виртуози в самото извършване на обира, но напълно се провалят в планирането на последствията. Докато „Портрет на мадам Колона Романо“ и „Млада жена на кладенеца“ остават скрити, те са най-ценни точно в своя непокътнат и законен вид – нещо, което престъпниците никога няма да могат да притежават легитимно.
