България се сблъсква с необичаен икономически феномен в сферата на социалното осигуряване. Въпреки че приходите от осигурителни вноски растат, финансовата устойчивост на системата остава под сериозен натиск. Проблемът не е в това колко пари се събират, а в темпото, с което те се разходват.
Положителната страна на баланса е подкрепена от стабилния пазар на труда и нарастващите средномесечни заплати. Повишаването на минималния и максималния осигурителен доход, заедно с ефективните мерки срещу сивата икономика, са довели до устойчив номинален ръст на приходите в държавното обществено осигуряване през последните шест години.
Истината обаче е, че разходите за пенсионни плащания надминават тези прираста. Този структурен дефицит е резултат от серия от социални политики, насочени към подобряване на живота на пенсионерите, включително ежегодното осъвременяване на пенсиите и повишаването на минималните прагове за трудова и нетрудова дейност.
Допълнителни тежести за бюджета са еднократните добавки и по-високите нива на новоотпуснатите пенсии. Значителен фактор е и голямото количество преизчисления за хора, които продължават да работят, което допълнително раздува разходите.
Тези изводи бяха представени от подуправителя на НОИ, Ивайло Здравков, по време на научно-практическия форум в Свищов, организиран от Стопанската академия „Димитър А. Ценов“. Анализът за периода 2020-2025 г. ясно показва, че самото увеличаване на вноските не е достатъчно за постигане на дългосрочен баланс.
В крайна сметка, бъдещето на пенсионната система зависи от два ключови фактора: демографското развитие на страната и нормативните решения, които определят разходите. Без промяна в тези параметри, дори икономическият растел на пазара на труда може да окаже недостатъчен ефект върху устойчивостта на системата.