Представете си съдебен процес, който започва почти три десетилетия след извършеното престъпление. Това не е сюжет на юридически трилър, а реалността за делото срещу Халид Шейх Мохамед, предполагаемият мозък зад терористичните атаки от 11 септември. Новата дата за начало на процеса е насрочена за юни 2028 г., което превръща тази правна сага в една от най-протаканите и абсурдните в американската история.
Историята на Мохамед е път от пакистански затвори през тайните обекти на ЦРУ до военната база в Гуантанамо. В този период той е бил обект на брутални методи за разпит, включително 183 сесии на симулирано удавяне. Точно тук се крие големият парадокс: опитите на американските служби да извлекат информация с насилие днес се превръщат в най-голямата пречка пред постигането на справедливост.
Съдия Майкъл Шрама постави точка на опитите на прокуратурата да използва признанията от 2007 г., определяйки ги като резултат от физически и психически натиск, а не като доброволни показания. Това решение нанесе сериозен удар на обвинението, тъй като голяма част от доказателствата са „замърсени“ от изтезанията, което прави тяхното представяне пред съда правно недопустимо.
Дори когато изглеждаше, че делото намира край чрез споразумение за доживотен затвор без право на освобождаване, политическата воля се намеси. През 2024 г. тогавашният министър на отбраната Лойд Остин отмени сделката, която щеше да спести смъртното наказание за обвиняемите в замяна на пълни отговори към семействата на жертвите. По-късно апелативен съд окончателно блокира този вариант, връщайки всички в началото на правния лабиринт.
Заедно с Мохамед в списъка на обвиняемите са Уалид бин Аташ, Али Абдул Азиз Али (известен като Амар ал Балучи) и Мустафа ал Хаусауи. Случаят с Рамзи бин ал Шиб е особено показателен – той бе отделен от делото, след като медицински експерти установили, че преживяните изтезания са му причинили тежко посттравматично разстройство, което го прави психически неспособен да участва в процеса.
Това разтегляне на времето остави близките на близо 3000 загинали в раз녔е. Докато едни настояват за пълен процес и смъртно наказание, други са готови да приемат доживотен затвор, стига да получат истината и най-накрая да затворят тази болезнена глава от историята.
Експертите смятат, че провалът не е само правен, но и системен. Комбинацията от военни комисии, политически решения и методите на ЦРУ създадоха ситуация, в която правосъдието стана заложник на собствените си грешки. Въпреки че в календара стои дата за 2028 г., остава големият въпрос дали светът някога ще види окончателна присъда по това дело.