Данните от Националния статистически институт за септември 2026 г. разкриват интересна и противоречива картина на българския пазар. От една страна, наблюдаваме леко месечно понижение на цените с 0.2%, което на пръв поглед изглежда като облекчение. От друга страна обаче, годишната инфлация остава на ниво от 5.7%, което напомня, че разходите ни в дългосрочен план продължават да растат значително спрямо предходната година.
За потребителите има добри новини в сектора на развлеченията и почивката. Сექტърите „Развлечения, спорт и култура“ отбелязаха сериозен спад от 10.2%, а туристическите пакети и настаняването са станали заметно по-достъпни, с намаления от съответно 15.8% и 11.6%. Дори международните полети са поевтиняли с над 10%. Ако търсите нова техника за дома, септември е бил добър месец – цените на телевизори, климатици и перални са тръгнали надолу.
За съжаление, спестяванията от почивките се изтриват бързо на бензиностанциите и в образователните институции. Транспортът е една от най-скъпите групи, като бензинът А95Н и А100Н, както и дизеловото гориво, са поскъпнали с над 5%. Образователните услуги също белят ръст от 3.2%, като висшето образование води с увеличение от 4%. Не забравяйте и алкохолните напитки и тютюневите изделия, които също са поскъпнали.
В кухнята ситуацияцията е направо драматична и зависи изцяло от това какво купувате. Докато цените на гроздето (-11.2%) и пипера (-10.3%) са паднали, картофите са претърпяли шокиращ скок от 36.5%, а краставиците са поскъпнали с 22%. Други продукти като хляб, млечни масла и свинско месо също бележат лек ръст, докато рибата, ябълките и бананите са станали малко по-евтини.
Ако погледнем по-широко, цифрите стават още по-тревожни. Натрупаната инфлация за последните пет години е достигнала стряскащите 42.4%. Това означава, че покупателната способност на българците е сериозно разядена за този период. Дори в здравеопазването, където лекарствата са поевтиняли минимално (0.4%), стоматологичните и лекарските услуги продължават да поскъпват.
Най-тежко тежестта на тези промени пада върху най-нискодоходните 20% от домакинствата. За тяхната „малка кошница“ месечното изменение е +0.4%, като основният удар идва от хранителните продукти, които са поскъпнали с 1.1%. Въпреки че някои нехранителни стоки са поевтиняли, общият натиск върху бюджета на най-бедните остава значителен.