Анализът на предстоящото осъвременяване на пенсиите от 1 юли разкрива една тревожна картина. Макар индексацията по т.нар. „швейцарско правило“ да се представя като спасителен пояс срещу инфлацията, тя всъщност подчертава дълбокото социално разделение в страната. Резултатът е създаването на два различни типа „затворени кръгове“ – тези, които се удрят в законовия таван, и тези, които не могат да излязат от бедността.
От едната страна се намират около 15 800 души, за които увеличението е само на хартия. Поради фиксирания максимален праг от 3400 лева (1738,40 евро), тези граждани няма да получат реално изчисленото им увеличение. Този „стегнат таван“ засяга най-вече хора с тежък труд и специфичен стаж, като военни, полицаи, миньори и летци, чийто принос към държавата е бил значителен, но чиито пенсии сега са замразени в полза на държавния бюджет.
На другия край на спектъра ситуацията е също толкова критична. Макар минималната пенсия да се покачва до 347,51 евро, тя остава безнадеждно далеч от официалната линия на бедност, която е определена на 390,63 евро (764 лева). Това означава, че за стотици хиляди хора увеличението е чисто козметично и не променя реалното им ежедневие на оцеляване.
Статистическите данни са безпощадни: дори след промените, над 712 600 пенсионери в България ще останат под прага на бедността. Това превръща социалната политика в игра с числа, където реалният стандарт на живот остава вторичен спрямо счетоводните изчисления на НОИ.
Причината за този статукво е политическа и финансова нестабилност. Липсата на редовен бюджет и разчитането на „удължителен закон“ означават, че държавата няма воля или възможност да вдигне максималните прагове, въпреки че това би било справедливо спрямо осигурителния принос на гражданите. Така финансовата криза се прехвърля директно върху най-уязвимите и най-трудящите се.