Перперикон – мистичният скален град в Родопите, отдавна е магнит за археолози, историци и търсачи на изгубени цивилизации. Неговата древна енергия и недоизказани тайни продължават да провокират въображението. Но какво би станало, ако един от най-уважаваните български учени се сблъска с проявление, което надхвърля всяко рационално обяснение, точно в сърцето на тази хилядолетна светиня?
Професор Бойко Рангелов, водещ геофизик и експерт по земетресенията, е бил част от екип, изследващ Перперикон – място, за което се предполага, че е служило и като древна астрономическа обсерватория. В тихата нощ, около три часа след полунощ, докато останалите спят дълбоко, професорът става свидетел на нещо, което завинаги променя неговата представа за реалността.
Пред очите му, на ъгъл от 45 градуса спрямо тъмното небе, се появява „екран“. Върху него започват да се движат фигури, облечени в старинни одежди, наподобяващи тези от библейски времена. Бяла раса, сякаш герои от филми за Христос, те преминават като мълчалива тълпа, без да издават и звук. Видението, което включва както близки планове на лица, така и групови сцени, продължава около две минути, оставяйки го изумен.
Първоначалното усещане е за халюцинация, но ясната картина и трайността на събитието го убеждават в обратното. Професор Рангелов се оглежда, за да види дали и другите са станали свидетели, но всички около него спят непробудно. Въпреки свръхестествения характер на преживяването, усещането е било неочаквано приятно, а фигурите – напълно индиферентни към неговото присъствие.
„Нямам никаква представа какво е било,“ признава професорът, но твърдо стои зад видяното. Неговото свидетелство повдига въпроси за истинската същност на Перперикон – дали е просто древен град, или е портал към измерения, за които съвременната наука тепърва започва да наднича? Може би в скалите на Родопите се крие ключ към разбирането на миналото, настоящето и дори бъдещето, а професор Рангелов е получил привилегията да надникне за кратко в него. Желанието му да „отвори отново портал към други светове“ остава като ехо на едно незабравимо преживяване.