Световните петролни пазари реагираха светкавично на примирието между Вашингтон и Техеран, но този оптимизъм може да се окаже преждевременен. Макар цените на суровия петрол да отбелязаха спад, напомнящ нива от март, потребителите по бензиностанциите не трябва да очакват незабавни облекчения. Процесът по транспортиране, рафиниране и разпределение на суровината отнема време, което прави текущия икономически ефект по-скоро психологически, отколкото реален за крайния клиент.
Ключът към цялата ситуация остава Ормузкият проток – стратегическата „врата“, която Иран използва като най-мощно оръжие. Отварянето му за кораби е най-значимото постижение на 108-дневния конфликт, тъй като освобождаването на блокирания петрол директно влияе върху глобалната икономика. Въпреки това, докато Техеран държи контрола върху този маршрут, светът остава заложник на всяко ново политическо напрежение.
Проблемът е, че политическото съгласие е само фасада, зад която се крият опасни неясноти. Много от 14-те точки на споразумението са формулирани твърде общо, което създава огромно пространство за интерпретации. Провалът на техническите преговори в Швейцария е ясен сигнал, че страните все още нямат реална готовност да превърнат общите обещания в конкретни, проверими ангажименти.
Най-тежката точка в преговорите остава ядрената програма на Иран. Въпросите за това кой ще бъде гарант, как ще се контролира обогатяването на урана и каква ще е съдбата на центрофугите, остават без отговор. Без строг механизъм за верификация, подобен на този от 2015 г. с участието на Международната агенция за атомна енергия, всяка сделка е просто временно отлагане на следващата криза.
В уравнението присъства и факторът Доналд Тръмп. Предстоящите избори в САЩ създават натиск за бързи и видими резултати, което може да доведе до прибързани решения. Рискът е политическата нужда от успех да надделее над техническата стабилност на договора, правейки го уязвим и краткотраен.
За да бъде мирът устойчив, е необходима мащабна международна подкрепа, особено от страна на Франция, Германия и Великобритания. Глобалният консенсус, че ядреното оръжие не трябва да се разпространява, е единствената реална застраховка за сигурността. Без ясен контрол и международно присъствие, спадът в цената на петрола ще остане просто кратък момент на надежда преди следващата буря.