Годишното интервю на Иван Костов се превърна в своеобразен политически ритуал, но този път то бе изпълнено с неочаквани обрати и рязка промяна в тона. Бившият премиер не просто анализира текущото състояние на страната, а представи една нова визия за бъдещето, като категорично посочи Андрей Гюров като своя избор за президент. Мотивите на Костов са ясни – той вижда в Гюров успешен мениджър на държавните процеси, базирайки се на представянето му като служебен премиер.
Забележително е как бързо се изпариха геополитическите тревоги, които доминираха в реториката на Костов миналата година. Ако тогава Русия бе представена като сериозна заплаха за националната сигурност, днес той смята, че този риск вече не е реален. Според него дълбоката интеграция на България в НАТО и ЕС прави подобни опасения излишни за предстоящите избори, като дори намеква, че страхът от Москва е станал инструмент в ръцете на ГЕРБ и ДПС.
Същата промяна в нагласата се забелязва и по отношение на икономиката. Костов, който преди месеци предупреждаваше за инфлация и бюджетни дефицити, сега изразява спокойствие. Той твърди, че по-високите доходи изпреварват поскъпването, а европейските институции ще погледнат с разбиране на дефицита, стига той да е насочен към военните разходи.
Централната точка в неговия анализ остава съдебната реформа. Бившият премиер е убеден, че основната задача на управлението е разграждането на модела с „брокери на влияние“. Той предупреждава, че ако просто се сменят кадрите, без да се промени самата система на корупцията, страната е обречена на крах. В този контекст той определи бившия главен прокурор Иван Сарафов като „лек противник“, чието напускане е било просто резултат от „вятъра на промяната“, а не истинска победа на правосъдието.
В края на разговора Костов се отправи към лична равносметка, отбелязвайки 25-годишнината от края на неговия кабинет. Смело и без резерви той определи реформите от края на 90-те като последните големи промени в България. Защитавайки наследството си, той направи паралел с исторически фигури като Уинстън Чърчил и Хелмут Кол, заявявайки, че големите реформи рядко се прощават веднага, но с времето смелостта и решителността се оценяват високо.
Така Иван Костов завърши своя годишен анализ, опитвайки се да пренапише историята на българския преход, като постави собствения си мандат в светлината на себеотрицанието и историческата необходимост.