Предстоящите президентски избори хвърлят тежка сянка върху политическия пейзаж, а най-голямата загадка виси над една от водещите партии – ГЕРБ. В навечерието на крайния срок за регистрация, решението дали да издигнат собствен кандидат или да подкрепят чужда двойка може да се окаже повратна точка не само за вота, но и за бъдещото им политическо влияние. Времето изтича, а въпросът за правилния ход става все по-належащ.
На фона на тези колебания, един фаворит вече се очертава ясно. Действащият президент Илияна Йотова, според политолога проф. Румяна Коларова, постепенно натрупва преднина, която я извежда пред останалите претенденти. Докато тя консолидира позиции, първите стъпки на двойката Андрей Гюров и Георги Кандев, подкрепени от „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ), все още не успяват да скъсят дистанцията. Те отчаяно се нуждаят от гласове извън собствените си лагери, включително от електората на ГЕРБ.
Именно тук се крие парадоксът, пред който е изправена партията на Борисов. Как би могла ГЕРБ да подари на своите политически опоненти така необходимата подкрепа? Александър Сиди е категоричен: за втората политическа сила в страната е абсурдно да остане без собствен кандидат. Според него, избирателите на ГЕРБ трудно биха приели да бъдат насочени към двойка, идваща от политическо пространство, с което доскоро са водили ожесточени битки. Да се очаква, че партийното ръководство може автоматично да прехвърли гласове, е наивно.
Рискът от такова бездействие е двоен. От една страна, ако ГЕРБ не участва със собствено лице, ПП-ДБ ще получат възможността да се представят като единствената „реална опозиция“ на властта. Това е тяхна „мечта“ за тези избори, както отбелязва Сиди. Подобен сценарий би позволил на Гюров-Кандев да постигнат силен резултат с чужда помощ, а впоследствие ПП-ДБ да използват това като доказателство за собствената си политическа тежест, оставяйки ГЕРБ да обяснява защо е допринесла за този наратив.
От друга страна, отказът от кандидат може да бъде прочетен като признание за слабост, че партията не се чувства достатъчно силна за национален мажоритарен тест. Въпреки аргументите на Бойко Борисов за необходимостта от обновяване и мобилизация за местния вот, мнозина в партията се питат дали такава „пауза“ няма да остави структурите без битка и собствена кауза, вместо да ги укрепи. Часовникът за ГЕРБ тиктака по-бързо от всякога, а решението, което предстои да бъде взето, ще определи много повече от изхода на едни президентски избори.
Проф. Коларова също така припомня, че независимостта на кандидатите често е илюзия. Дори зад инициативни комитети неизбежно застават партийни структури, организации и избирателни ядра. Това подчертава, че независимо от формата, всяка сериозна кандидатура е дълбоко свързана с политическа сила. Истинската тежест на кандидатите ще се покаже през следващите седмици, но едно е сигурно: ако ГЕРБ остави президентския терен свободен, най-голямата печалба може да отиде при тези, които най-много се нуждаят от гласове извън собствения си лагер.