Представете си училища, в които всяка година изчезва цял клас ученици. Това не е антиутопичен сценарий, а реалността, с която Гърция се сблъсква днес. Демографската криза вече не е просто статистически проблем, а физическа реалност, която води до затварянето на над сто детски градини и начални училища в цялата страна.
Цифрите са тревожни: само за три години броят на децата в образователната система е спаднал с 21 000 души. Ако през учебната година 2023-2024 г. в градините и първите класове са били записани над 1,29 милиона деца, то за следващия период се очаква този брой да падне до 1,27 милиона. Процесът на „изпразване“ на училищата не е ограничен само до отдалечените села, но засяга и големите градски центрове.
Корените на този спад се крият в дълбоката демографска дупка. Преди едва 15 години населението на Гърция е достигнало своя пик от 11,1 милиона души, но днес се очаква да се свие до 10,36 милиона. Този срив е резултат от сложен коктейл от икономическа несигурност, висока безработица и липса на ефективни социални политики, които да насърчат младите семейства да раждат.
Експертите предупреждават, че ефектът от намаляващата раждаемост скоро ще се прехвърли и към гимназиалното образование, което ще засили натиска върху цялата образователна инфраструктура на страната.
В опит да спре този процес, правителството в Атина залага на финансови стимули. Предстои разпределянето на еднократна помощ от 150 евро за дете за семейства, които отговарят на определени критерии. Въпросът обаче остава дали краткосрочните суми могат да решат дългосрочните проблеми на един модерен начин на живот, в който кариерата и финансовият стрес често надделяват над желанието за деца.