По улиците на България се разхожда нов, смразяващ призрак, който оставя след себе си не просто разруха, а живи сенки. Името му е фентанил – опиат, чиято мощ стократно надминава тази на хероина, и който бързо се превръща в бич за нашето общество. Някога скрит проблем, днес той е ежедневие, за което свидетелстват полицейските сводки за разбити лаборатории и заловени дилъри.
Сцените, които се разиграват пред очите ни, са като извадени от най-мрачния филм на ужасите: млади и стари хора, застинали в неестествени пози, тела, които сякаш са изгубили връзка с ума. Не е случайно, че мнозина ги наричат „зомбита“, въпреки призивите на експертите да не стигматизираме тези жертви. Но как да не се ужасяваш, когато виждаш как животът изтича от очите на човек, превърнат в марионетка на една субстанция?
Социалните мрежи бързо се изпълниха с клипове и снимки на тези трагични образи. Групи като „Зомбитата по улиците на България“ набират популярност, превръщайки човешката трагедия в обект на любопитство и ужас. Но зад всеки кадър стои една съсипана съдба, едно семейство в отчаяние, едно бъдеще, което е било отнето безмилостно.
Въпросът вече не е дали фентанилът ще стигне до нас, а как ще се справим с неговото опустошително присъствие. Тази епидемия не е просто проблем на „наркоманите“; тя е предизвикателство пред цялото ни общество. Тя изисква не само полицейски акции, но и дълбоко осмисляне на причините, довели до тази бездна, както и спешни мерки за превенция, лечение и социална подкрепа.
Можем ли да обърнем гръб на тези „зомбита“, или трябва да признаем, че те са наше огледало – отражение на пропуските в системата ни, на липсата на надежда за мнозина? Време е да се изправим срещу този призрак, преди да е погълнал още повече животи и да е превърнал улиците ни в декор на нечовешка драма.